Chyba każdy z dzieciństwa zna wiersz Juliana Tuwima pt. „Lokomotywa”.
Ten wiersz przetłumaczony został na wiele języków między innymi na czeski (tutaj) oraz chorwacki (tutaj). Dziś mamy przyjemność zaprezentować jego wersję bułgarską.
Oddajmy na chwilę głos tłumaczowi, panu Wojciechowi Gałązce: z uwagi na konieczność użycia częściowo męskich rymów, bo taka jest wyższa konieczność, wynikająca z języka bułgarskiego, jest to „Lokomotywa” „męska, a ściślej – „chłopięca”. Ale jedzie…
Юлиан Тувим
Локомотив
Стои на гарата локомотив,
Тежък и потен, мудно бъбрив,
Изглежда сякаш едвам е жив.
Стои и пъшка, пуфти и духа –
Въздух напечен издън търбуха:
Бух – ама жега!
Ух – ама жега!
Пуф – ама жега!
Уф – ама жега!
Едвам дъх поема, умира от жажда,
Огнярът обаче все огън подклажда.
Зад него опашка мастити вагони,
Дълги, грамадни, в железни брони.
Да са само за пътници, ама не –
В един има крави, във друг – коне,
В третия седнали са дебелаци,
Тръгнали да си развяват байраци,
В четвъртия карат безброй портокали,
Пък в петия само концертни рояли,
В шестия в равна редица строени
Няколко топа (бре, че големи!).
В седмия – маси, кресла, десет шкафа,
В осмия – мечка, слон, два жирафа,
В деветия само тлъсти прасета,
В десетия пейки, по тях джуджета.
Докато стигнеш до трийсетина –
Случвало се – влакът заминал.
Но и да дойдат хиляда атлета,
Всеки изял по хиляда котлета,
И да напънат със всичка сила,
Тази влечуга не би потеглила!
Но ето – фъ-ш-ш-ш!
Но ето – съ-ш-ш-ш!
Пара – свисти!
Влакът – върви!
Изпърво полека – кат слон – лениво
Потегли машината на път сънливо.
И дръпна вагоните, и тегли влечуго,
Колелата препускат едно подир друго,
В скоростта се увлича, търчи кат фурия
И трака, и тътне, направо – лудория.
Къде? Закъде? Накъде? Напред!
По релсите, релсите и моста поред,
По билото горе, тунели, леса
Все бърза, все бърза да спази часа,
Тактува стакато, така то, така то:
Така то, така то, така си е то,
Все плавно така и леко така, кара навред
Като че ли перце е челичен този атлет,
Не мудна машина, запъхтяна и тежка,
А просто шегичка, играчка момчешка.
Че как така, така въртят се лудо колела?
Защо е така, че тя, тя вред лети през глава?
Каква мощ я тъй тласка, че тича безспир,
Прекосява земята надлъж и нашир?
С тази мощ я задвижва горещата пара,
От котела извира и тя влака кара,
По дълги тръби стига до буталата,
А те пък задвижват, въртят колелата
И тласкат ги, бутат, не им дават мира,
И те, щом пара напира, те не спират
И влака боботи, бумти, все тропа така:
Така то, така то, така то, така то, така!…
Przełożył na język bułgarski Wojciech Gałązka.
Osoby zainteresowane literaturą bułgarską odsyłamy na stronę tłumacza: http://literaturabulgarska.vilnet.pl/